Публикации

„4 3 2 1“ - 4 истории в 1 книга

Изображение
Човек никога не знае дали изборът му е правилен или не. За да разбереш, трябва да си наясно с всички възможни факти, а единственият начин да събереш всички факти, е да си едновременно на две места, което е невъзможно. Затова хората вярват в Бог.“
Към „4 3 2 1“ от Пол Остър посегнах по препоръка на една приятелка. Като цяло нямах очаквания – привлече ме идеята на автора за 4 личности, които са еднакви, но всъщност толкова различни. Очаквах книгата да ми хареса, но определено не очаквах да получа толкова много информация в толкова малък обем.
Пол Остър определя „4 3 2 1“ като „ голямата книгата на живота си“. След като я прочетох напълно разбирам това изказване. Накратко книгата разказва за Арчибалд Исак Фъргюсън, който се ражда през март 1947 година в Нюарк, Ню Джърси и е единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, но независими повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, създадени от един и същ генетичен материал, четири момчет…

Смъртта е занимание самотно, въпреки че е навсякъде

Изображение
„Още докато говорех, мъглата се появи на отсрещната страна на улицата. Поколеба се, сякаш се оглеждаше да ме види, а после, в потвърждение на параноидните ми подозрения, се промъкна отсам и се разстла в граадината на Кръмли, угаси коледните светлинки в портокалите и лимоните и тъй задави цветята, че те стиснаха устни. -Как смее да нахлува тук? – викнах аз -Тя не е единствената – отвърна Кръмли“
„Смъртта е занимание самотно“ е първата ми среща с Рей Бредбъри. Една среща, която мога да определя като мистична, интригуваща и наелектризираща до самия финал.Книга, която определено прави впечатление. Не само заради своето заглавие.
Историята разказва за мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. Близо до този опустошен бряг с рушащи се бунгала, млад писател с богато въображение плете фантастични …

Back to the Classics: „Десет малки негърчета“

Изображение
„Няма нищо по-лесно от убийството, но след това чувството за вина те преследва до края на живота ти.“
Може би много от вас са чели „Десет малки негърчета“ от Агата Кристи. Аз обаче се сблъсках с този шедьовър чак сега. От много време искам да го прочета, но все не намирах време. От ИК „Ера“ обаче го преиздадоха с нова корица и аз сметнах, че това е знак, най-накрая, да се запозная с един от най-успешните световни романи.

Накратко книгата разказва за десет души, които пристигат в имение на необитаем остров (по-известен като Негърския остров, заради формата си), поканени от неизвестен за тях домакин. Те не се познават и изглежда нямат нищо общо помежду си. Но това е само привидно – те си приличат най-вече по това, че всеки от тях има тайна, която да крие и престъпление, за което да плати.
Още в първата им нощ в имението те разбират, че тайнственият им домакин е намислил не много хубави неща за тях. Оказва се, че не могат да напуснат острова, а когато един от тях е отровен само няколко мину…

„Невърмур“ – идеалното място за прокълнати деца

Изображение
"Работата е там, че – от гледна точка на Обществото, – ако не си честен, упорит и смел, няма значение колко си талантлив."
Преди няколко месеца, бях напълно убеден, че съм приключил с детското фентъзи. Тези книги ми се струваха скучнии си мислех, че просто най-накрая съм пораснал и подобна литература вече не ме влече. Опитах да се впечатля от някои заглавия, дори преди няколко години започнах Пърси Джаксън, но не. Нямаше сила на земята, която да ме накара да се върна към тази литература, а с риск някои мои четящи приятели да се отрекат от мен, специално Пърси, изобщо не го довърших (стигнах до втората част).
Явно обаче не съм попаднал на точната книга. Явно трябваше да прочета „Невърмур“. Към първия роман на Джесика Таунсенд ме насочи приятелка, която с такова вълнение разказа за книгата и толкова често използва думата „яко“ и „готино“, че събуди интереса ми към това заглавие. След това, като прочетох, че историята е сравнявана с тази на Хари Потър,тотално се навих да пробвам о…

„Ние срещу всички“ = ЕМОЦИЯ

Изображение
„Не искаме да плачем пред децата си, независимо колко са големи. Правим какво ли не за тях, а те не знаят това, защото още не проумяват обхвата на нещо толкова безусловно. Любовта на родителите е непоносима, безразсъдна и безотговорна.“
Това е книга, която чакам от много време.
Това е автор, който колкото е обожаван, толкова е и отричан.
Това е ревю, което може да се опише като сладникаво. Но то не е. Поне в моите очи. Просто докато пиша тези редове все още ме държи емоцията, която ми предаде Фредрик Бакман с романа си „Ние срещу всички“.
Емоция – това е думата, която за мен най-точно описва тази книга. Всяка страница, всяка дума е напоена с нея и ти не можеш да останеш безразличен.
Всеки, който е чел „Бьорнстад“ все още си спомня града и неговите герои. Историите, на които станахме свидетели. Едно изнасилване, което промени живота на цяла една общност и ни показа как в критичен момент хората реагират по много различни начини. Някои нелогични. В „Ние срещу всички“ Бакман отново ни води в тов…

Book Blogger Confession Tag

Изображение
Сърдечни благодарности към Кая, че ме покани да направя този таг, който е първи за мен. Надявам се занапред все по-често да имам тази възможност.
1.Коя книга най-скоро не довърши? - Най-скоро не успях да довърша "Айсбергът ни се топи". Въпреки че е тъничка и буквално се чете за часове, на мен лично ми доскуча и просто се отказах. Докато я четях си мислех за това колко е далеч от мен и как на следващия ден ще започна да чета "Ние срещу всички" на Бакман. :D
2.Коя книга е твоят guilty pleasure? - Определено тийн книгите, примесени с фентъзи и любовни елементи. Например "Фенка" от Рейнбоу Роуъл е от този тип романи или пък "Невърмур", който ми предстои да прочета. Това са книги, които не са много "подходящи" за моята възраст, но пък и определено не изпитвам вина, че ги чета. 
3.Коя книга би хвърлил в морето? - Определено бих започнал с някои заглавия от съвременната българска поезия и по-точно със "За кого се сещаш, когато се сещаш за няко…

Жената в каюта 10, за която никой не знае

Изображение
 „Небето е безоблачно, водата - кристално чиста, отбраните гости изглеждат толкова изискано и приятно.... Как да спреш убиец, в чието съществуване никой не вярва?“
Какво се случи в каюта 10?
Някои, ама изобщо не се интересуват от това. Други не подозират, че точно на този лайнер е възможно да се случи каквото и да е престъпление. Трети пък крият ужасна тайна свързана със събитията в каютата. А журналистката Ло просто не е сигурна какво е видяла.
„Жената в каюта 10“ от Рут Уеър (ИК „Хермес“) е книга, изпълнена с мистерия, напрегнати моменти и едно загадъчноубийство. Убийство на жена, която изобщо не е на борда. Книгата разказва за журналистката Ло Блеклок, която получава покана да прекара седмица на борда на бутиков круизен лайнер. Пътуването сред норвежките фиорди ще й помогне да се съвземе от обира в дома й, след който изпада в нервна криза. Това е и идеалната възможност да се издигне в кариерата и да промени живота си. Но както може да си представите нещата не са толкова безпроблемни, …